img

Учени алармират: Затоплянето на климата продължава, последиците може да са необратими!

/
/
/
635 Views
Сподели с приятели

Затопляне на климатаМеждународната общност се споразумя още през 2009 г. да ограничи до 2 градуса по С повишаването на температурата на планетата, за да предотврати опустошителни последици. За някои страни обаче такова затопляне вече е прекалено високо. Общо 43 уязвими държави призоваха в средата на ноември в Манила участниците в Конференцията за климата на ООН (COP21 ) да постигнат съгласие за граница на затоплянето от 1,5 градуса в сравнение с равнището отпреди индустриалната революция. Този въпрос ще се обсъжда на COP21, която се открива на 30 ноември в Париж.

Защо 2°по Целзий?

Този праг е резултат от политически компромис, постигнат през 2009 в Копенхаген. ЕС бе първият, който през 2007 определи целите, които трябва да постигне по отношение емисиите на парников газ, така че да не се премине прагът от +2°, посочен в доклад на учени от Междуправителствената група за промените в климата ( GIEC). Над тази граница на затопляне на климата науката се опасява, че последиците за Земята ще са необратими: повтарящи се екстремни явления – циклони, суши; спад в добивите на селското стопанство, измиране на видове. При +2° нивото на моретата и океаните ще се повиши с 40 см до 2100 г., а при +4-5° с 80 см и покачването няма да спре. Идеята е, че до +2° светът ще съумее да се адаптира.

Но не е ли това прекалено? Доклад на експерти на ООН припомни това през юни в разгара на климатичните преговори в Бон: светът не трябва да се смята за защитен при положение че ограничи затоплянето до +2°. Границата на сигурност е по-скоро +1,5 градуса – се посочва в документа. Според експертите +2° трябва да се възприемат по-скоро като „защитна линия“ – максимална граница, която на никаква цена не трябва да се преминава. При +1° днес климатичното затопляне вече се усеща: незапомнени суши, наводнения, умиране на коралови рифове… При +2° то ще се отрази най-вече на нивото на океаните и на тяхното окисляване. За острови като Тувалу или Кирибати това е въпрос на оцеляване. Но не само за тях. Според американско проучване в дългосрочен план Шанхай, Бомбай и Ню Йорк ще бъдат отчасти залети и ако температурата се увеличи с 4° територии, населявани днес от 600 милиона души, ще бъдат засегнати; при 2° – 280 милиона, а при по-малко затопляне с 1,5° – 137 милиона. За да се избегне разтопяването на Гренландия (или 7 допълнителни метра повишаване на морското ниво), по-добре е светът да остане в зоната 1,5°-1,9°, подчертава климатологът Жан Жузел.

Прекалено късно ли е за 1,5°? Според GIEC на този етап светът без съмнение се е насочил към затопляне от поне 1,5° ( вече регистриран 1° плюс 0,6°, свързано с изхвърления парников газ). Поетите сега ангажименти от страните, ако бъдат спазени, може да доведат до покачване на температурата с 3 градуса. Затова в Парижкото споразумение е добавена клауза за преразглеждане на намеренията с цел гарантиране на +2°. Задържането на затоплянето под +2° остава възможно, но поставя големи предизвикателства – технологични, икономически и институционални, признава ООН. Нужно е усилие за радикален преход – възобновяеми енергии, земеделие, което отделя по-малко парников газ, строежи, изискващи по-малко енергия и т.н.

Очертава ли се битка на COP ?

Привържениците на ограничаване на затоплянето до 1,5° уверяват, че представляват 108 страни и са решени да се борят тази граница да бъде посочена в споразумението. Трябва да имаме на ум 1,5°, за да може малките държави да имат доверие в процеса, заяви министър Тони де Брум от Маршаловите острови, според когото големите производители на парников газ положително ще окажат съпротива.

Две седмици преди COP на срещата на върха на Г20 страни като Индия и Саудитска Арабия дори оспориха границата от 2°, включена в заключителната декларация след дълги пазарлъци. Някои от инициаторите на споразумението се опасяват, че един нов дебат за температурните прагове ще е контрапродуктивен. Желанието да се спази границата от 1,5° крие голям риск, страните ще трябва да преодоляват прекалено висока стена., тъй като днес, за да се ограничим до 1,5° би трябвало практически да престанем да дишаме – казва Мишел Коломбие, изследовател от Института за международни отношения. Освен това границата от 2° е полезна, тъй като е станала политическа емблема, която задължава страните да спазват определени сценарии за изхвърляне на парников газ. Така че 2° е вече голям пробив.

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.