img

Разтърсваща изповед на една изтормозена българска майка в Чужбина: Работим по 18 часа на ден за 600 евро!

/
/
/
551 Views
Анелия Цинцарска е вдовица и майка на три деца. Далеч от семейството се чувства сама, но се бори, за да победи несгодите.

Ето какво споделя тя за трудностите в Гърция, колко е трудно да се справиш без да знаеш чужд език и още и още…

Представете се…

Казвам се Анелия Цинцарска от град Ихтиман, който се намира на четиридесет километра под София в посока град Пловдив. На четиридесет и пет години и от една година съм вдовица, но е доста дълго за разказване…

Какъв беше животът ви в България?

Завършила съм средното си образование със специалност шивачка, след което записах и завърших за моделиер, конструктор и дизайнер. Имам един неуспешен брак, от който имам две прекрасни момчета. Няколко години след развода намерих един прекрасен човек, с който имахме четиринадесет години семеен живот и имаме една прекрасна дъщеря. За живота в България, какво да кажа? Работиш, трупаш заеми. Работила съм какво ли не. Била съм шивачка, сервитьорка в дискотека, после в ресторант, но после се появи дъщеря ми и трябваше да се откажа от тази работа.

През 2009 г. заедно със съпруга ми дойдохме в Елада, за да поработим. Почнахме работа в една таверна в Платания, Волос. Когато свърши сезона си намерихме работа на полето. Само така можехме да бъдем заедно. Работехме и във Варда, в близост до Патра. И така до септември 2011 г. През септември се наложи съпругът ми спешно да замине за България. След четири дни ми се обади да се върна и аз в България. И така върнах се, и почнах работа в едно магазинче за кафе на зърна и цигари и други дребни стоки. Мислех си, че ще се оправя, но заплатата, която взимах беше 350 лева и не стига до никъде. Ето така се реших да се върна пак в Гърция и така пристигнах в Атина и почнах вътрешна работа.

Помните ли първия си работодател?

Да определено го помня, то това не може да се забрави. Една моя приятелка българка, която е женена за грък ми звънна и ми каза, че мога да почна работа в една таверна в Платания. Моята приятелка там живее. И така заедно със съпруга ми започнахме работа в таверната. Мога да кажа, че беше ужасно. Работиш по 16-18 часа на ден и то само за 600 евро. Но какво да се прави, ние българите си казваме, а в България няма и толкова и се примиряваме. А за работата на полето, не беше трудно, но забравяха да плащат. Работиш, но когато дойде време за пари, те нямат и ти трябва да чакаш.

Как се справяте с живота в Гърция? Днес в условията на криза живота е труден…

Работя вътрешна работа и нямам много възможност да излизам. От юни месец съм на тази работа и имах честта да попадна в едно прекрасно семейство. Заплатата, която ми бяха обещали не беше намалена, а увеличена. Тоест е вярно, че само държавата няма пари, а самите гърци са добре… Работя вече няколко месеца тук в това семейство и не виждам да имат някакъв проблем. Не се вайкат, не говорят, че няма пари и така…

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Ами аз смятам, че те са по сплотени от нас и май само това виждам като положителна черта. Сега в това семейство, в което работя, мога да кажа, че са като нас българите. Обичат да помагат, да подадат ръка, на нуждаещ се което и ние българите правим, но не всичките хора са такива.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Не. Навсякъде са се отнасяли добре с мен. Мога да ти кажа, само един израз, от който ме е заболяло, при първите ми работодатели. Държаха се добре, но сезонът свършваше и аз трябваше да си търся работа. Обадих се на една графиня и ми обещаха работа. Аз казах на гъркинята, че сме си намерили работа. Те ме пита, колко са ми обещали и аз й казвам 1000 евро, а тя ми се изсмя в очите и ми казва: „Лъжат те. Няма кой да ти даде тези пари, то ние работим за толкова“. Пък да ги дадат на мен! Това страшно ме засегна.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?
Аз лично не съм имала никакви проблеми, но може би затова че винаги сме били заедно със съпруга ми и не ми се е налагало да разчитам на никого, но като се замисля сега…Аз, като се върнах този път и пристигнах в Атина, в град, който изобщо не познавам и ако не бяха моите познати и приятели, не знам какво бих правила. Може да се каже, че зависи от човека. А, сетих се! Мога да ти дам много интересен отговор на този въпрос!

Преди един месец трябваше да отида до Варда, за да си взема колата, която остана там, когато тръгнах внезапно преди една година и какво се случи… Един познат българин, ми предложи да ми помогне и аз се съгласих. Да, наистина отидохме до Варда, но се оказа, че водната помпа на колата е счупена и той ми предложи да я поправи и аз се съгласих. Дадох му ключовете, документите на колата. След две седмици му звъннах и ми каза, че иска да закупи колата. До тук добре, но нищо повече не се чу. Не се обажда и не вдига телефона си. А аз се притеснявам да не я кара по пътищата, че тази година няма преглед и застраховка. Е може би, затова трябва да се пазим от българи! Защото сега този проблем, който ми създаде не знам как да го оправя. И днес се опитвах да се свържа с него, но без успех и сега не знам как ще се измъкна от този проблем.

Казаха ми познати, да отида да се оплача в полицията, но имам проблем, защото когато отида не съм сигурна, че ще мога да обясня точно какво се е случило, защото не знам добре гръцки. Няма да мога да напиша жалба. Та един българин, сънародник, ми направи мечешка услуга.

Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…

Не знам какво да ти кажа наистина, има доста неща, с които не съм съгласна. Дразни ме това, което се случва в България, че сме принудени да живеем с някакви мизерни заплати. Да изплащаме заеми, които са с непосилни лихви и в резултат на това се принуждаваме да станем емигранти. Да, наистина животът на емигранта не е лесен.

Вашето послание…

Искам да напиша едно нещо, което страшно много ми харесва: „Вярвай в трудните моменти, смей се когато тъжиш. Лесно е глава да отпуснеш, трудно е да победиш. Животът, казват, е игра, в която все някой побеждава и ако наистина е така, да победиш ти пожелавам!” Ако наистина е така, да победят пожелавам на всички.

Източник: bgnow.eu

loading...
Сподели с приятели

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.