img

Мит или реалност? Историите за чудовището от Лох Нес се разказват още от преди Христа!

/
/
/
823 Views
Сподели с приятели

Неси565 г. пр.Хр. за първи път се съобщава за чудовище в шотландското езеро Лох Нес. Чудовището се споменава в житието на свети Колумбус. Тогава се показало пред група молещи се християни, които се прекръстили, и то се скрило.

Присъствието на странното езерно същество започва да се отбелязва в хрониките на шотландците през 16 в., когато според местните жители под повърхността на водата се движело „нещо голямо”. В началото на 30-те години на 20 в. започва и голямата истерия по непознатия обитател на Лох Нес, пише Дарик.

На 2 май 1933 г. местният вестник „Инвернес куриер” под сензационното заглавие „Странното същество от Лох Нес” пуска кратка дописка за наличието на огромно създание във водите на езерото. Според репортерите свидетели били видели и самия обитател на дълбините. Публикацията предизвиква огромен интерес в страната и чужбина. Учени и търсачи на сензации окупират малкото градче с надеждата да съзрат митичното създание. Те обаче така и не успяват да го видят със собствените си очи и с помощта на въображението си раздуват до неузнаваемост историята. Така Неси прави своя дебют в света на медиите.

Като най-достоверни се смятат няколко кадъра от филма на Тим Дисдейл, който през 1960 г. запечатва с камерата си нещо с размерите на малка лодка, плуващо във водите на езерото. За почитателите на Неси това е неопровержимо доказателство за неговото присъствие, но за скептиците си остава лодка.

Сред популярните теории е още, че в езерото живее плезиозавър – големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава. И до днес обаче съществуването на подобно същество не е потвърдено, но… не е и отречено.

Лох Нес е едно от най-зловещите места в света по признание на всички гмуркали се в него водолази. Езерото е образувано при отдръпване на ледниците, водите му са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна – над 250 м.

1642 г. започва Английската революция. Английският крал Чарлз I изпраща армията си срещу пуританските сили на Парламента на Англия.

Поредицата политически конфликти и въоръжени сблъсъци между привържениците на краля и Парламента, подкрепен от новосъздадена армия, придружени с религиозна война, продължават до 1651 г.

През първите пет години от управлението си кралят свиква и разпуска парламента три пъти. След това се опитва да управлява без него и успява да го прави в продължение на 11 години.

В желанието си да подобри икономическото положение и преди всичко да напълни хазната кралят възражда няколко стари феодални закона. Той финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и възстановява и старото облагане с такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища – т.нар. „корабни пари”, което предизвиква силно негодувание.

Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал Чарлз I е екзекутиран, а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание.

В резултат на войната се установява конституционният принцип, че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента, който е затвърден по-късно чрез Закон за правата от 1689 г., приет по времето на Славната революция. Така се извършва преход от абсолютна монархия към конституционна монархия, при която властта на краля е ограничена от властта на парламента, а гражданските свободи са гарантирани.

1770 г. експедицията на Джеймс Кук достига източния бряг на Австралия. Кук картографира източното крайбрежие на Австралия за Великобритания, като се завръща с описания и разкази, благоприятстващи бъдещата колонизация в Ботани Бей.

Първата безспорна експедиция на европейци до Австралия е на холандския навигатор Вилем Янсзон още през 1606 г. През с.г. испанецът Луис Ваес де Торес преминава през протока с Папуа-Нова Гвинея, наречен по-късно на негово име, и е възможно да е видял северните брегове на континента. Откритията на Янсзон насърчават други мореплаватели, сред които холандеца Абел Тасман, за по-нататъшно картографиране и изследване на района.

През 1616 г., холандския мореплавател Дирк Хартог се отдалечава твърде далеч при плаването си по наскоро открития от Хендерик Брауер маршрут от нос Добра надежда до Батавия (дн. Джакарта в Индонезия). Достигайки до западния бряг на континента, той стъпва на сушата на нос Инскрипшън на 25 октомври 1616 г. Хартог е първият европеец, за когото е документирано, че е достигнал бреговете на Западна Австралия.

Абел Тасман значително допринася за картографирането на Австралия. С три кораба („Лимен”, „Зеемеув” и тендера „Брак”) при второто си пътешествие през 1644 г., Тасман следва южния бряг на Нова Гвинея от запад. Той не преминава през Торесовия проток, но продължава своето пътешествие по крайбрежието на Австралия и картографира северния й бряг, изследвайки земята и хората, живеещи там.

Австралия остава до голяма степен неизвестна за европейците до първите британски изследвания. През 1769 г.,лейтенант Джеймс Кук, начело на кораба „Индевър”, пътува до Таити, за да наблюдава и води записки за преминаването на Венера пред диска на Слънцето. Кук също така носи секретни инструкции от Адмиралтейството, да намери предполагаемия Южен континент: „Има основания да се смята, че континент или голяма земя, може да се намери южно от пътя на предишните мореплаватели”.

На 19 април 1770 г., екипажът на „Индевър” забелязва източния бряг на Австралия и десет дни по-късно слиза на сушата в Ботани Бей. Кук картографира източния бряг до голяма степен на север и, заедно с естественика на кораба, Джоузеф Банкс, докладва положително за възможността за основаване на колония в Ботани Бей.

През 1772 г., френска експедиция, водена от Луи дьо Сент Елюар, е първата, която официално предявява претенции за западния бряг на Австралия, но след това не са правени опити за колонизация. Едва през 1788 г., икономическите, технологичните и политическите условия във Великобритания правят възможно и изгодно за страната да положи големи усилия за изпращането на Първи флот до Нови Южен Уелс.

1788 г. Великобритания основава колонията Сиера Леоне. Още през 1462 г. португалският откривател Педро да Синтра и й дава названието Serra de Leão – „Лъвската планина”.

През 1495 г. португалците изграждат форт в района на днешен Фрийтаун, и скоро към тях се присъединяват холандски и френски колонизатори. Англичаните се включват в търговията с роби през 1596 г., когато първата пратка от 300 роби към новосъздадените колонии в Америка бива изпратена.

Въпреки усилената търговия с роби, ръководена от европейски търговци, първите колониални селища биват създадени едва през 18 в. На 15 май 1787 г. голям брой бедни чернокожи работници – голяма част от тях бивши роби в Америка – пристигат в Сиера Леоне, придружавани от британски търговци. Част от тези имигранти са и жители на Лондон от карибски, азитатски и африкански произход. Те основават малък град – Гранвил Таун, но скоро след това много от жителите му загиват заради епидемии и сблъсъци с местното население.

През 18 в. (1787-1792) територията е широко реколонизирана с афроамерикански калвинисти от Нова Скотия, участвали на страната на Великобритания по време на войната за Американската независимост. Тези заселници изграждат Фрийтаун, внедрявайки архитектурни стилове от американския юг. През 90-те години те организират и първите избори, като трябва да се отбележи, че в тях взимат участие и жените. Компанията на Сиера Леоне обаче отказва да им даде права за самоуправление, и през 1799 г. избухва бунт срещу колониалната власт.

1864 г. 12 нации подписват първата Женевска конвенция. Целта на конвенцията била подобряване на положението на ранените по време на война.

С документа, подписан от Баден, Белгия, Вюртенберг, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Португалия, Прусия, Франция, Хесен и Швейцария, са учредени Червеният кръст. Непосредствено след приемането на Женевската конвенция са основани и първите национални дружества.

Червеният кръст възниква по идея на швейцарския предприемач Анри Дюнан, който случайно става свидетел на голямата битка при Солферино между армиите на Австрия и Италия. Тогава на бойното поле остават около 40 000 жертви – убити, ранени и изчезнали. Година по-късно швейцарското правителство кани представители на всички европейски държави, както и на САЩ, Бразилия и Мексико на международна конференция в Женева.

По време на Руско-турската война, османската страна, макар да зачита Червения кръст, смята, че той има религиозно значение и използва вместо него подобен Червен полумесец на бял фон. Този символ е временно признат за периода на войната. През 1929 г. на Турция и Египет е признато правото да използват Червения полумесец, а на Иран – Червен лъв и слънце.

1941 г. Червеноармейците започват да получават „наркомовските” 100 грама водка. Председателят на Държавния комитет по отбрана на Съветския съюз Йосиф Сталин подписва Постановление №562 за всекидневно получаване от войниците по половин чаша алкохол.

Снабдяването на армията с водка било ръководено лично от члена на Политбюро на ЦК на ВКП(б), народен комисар (министър) на хранителната промишленост Анастас Микоян. За разпределението на напитката трябвало да следят лично командващите на фронтовете.

1941 г. нацистките войски достигат до Ленинград. Блокадата на Ленинград през Великата отечествена война продължава 872 дни.

Войските на Вермахта, под командването на фелдмаршал Лееб, блокират Ленинград – блокирани са всички шосета и железопътни линии с изключение на тайния „Път на живота”, минаващ през замръзналото Ладожско езеро. Жителите на града търпят огромни лишения, гладът и силните студове убиват цели фамилии.

На 14 януари 1944 г. Ленинградският и Волховският фронт преминават в настъпление. Целта е да се пробие обръчът и да се обкръжи блокиращата Ленинград германска армия между Красно село и Ропши, което става на 18 януари 1943 г. Германските части са принудени да отпуснат примката от града и на 27 януари 1943 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

1966 г. създадена е Азиатската банка за развитие. В нея членуват 67 държави – 48 от региона и 19 от други части на света.

Регионалната банка за развитие насърчава икономическото и социалното развитие в Азия и Тихоокеанския басейн чрез заеми и техническа помощ. Любопитен факт е, че регионът на Азия и Тихия океан остава дом на 2/3 от бедните хора в света.

1989 г. е открит първият пръстен на планетата Нептун. Общият диаметър на пръстеновата система е около 24 800 км.

Нептун има сравнително рядка система от планетарни пръстени, трудно забележима без мощен телескоп. Частиците и обектите, изграждащи пръстените са необичайно тъмни в сравнение с тези на останалите планети.

Почти цялата информация, с която астрономите разполагат за тях, е придобита след прелитането на „Вояджър 2” през 1989 г. Известно е, че четири от луните са т.нар. пастирки – намират се в пръстеновата зона и с гравитационното си поле насочват праховите частици. Това са Наяда, Таласа, Деспина и Галатея.

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.