img

Мартин Карбовски: Запитвали ли сте се защо плюят Радев!? Президентът, който не поиска да стане политик!

/
/
/
24910 Views

Радев е единственият добър ход на БСП в последните години.

Отчаяни от непроменимия си имидж на комунисти, Корнелия и компания уцелиха джакпота – нормален човек, със сложна професия, комплектована с отговорност и патриотизъм. Някои казват, че успехът на Корнелия е случаен. Не знаем – но този на Радев не беше случаен.

Хората искаха достоен човек и го получиха. Очакването за Радев беше, че политическата машина и прегръдката тип “Банкя” ще го смачкат. В края на краищата, какво можеш да очакваш от военен – да изпълнява заповеди.

Но да прегърнеш Радев и да го задушиш се оказа трудно. Като змия, която се увива около таралеж. Радев не пожела да играе с върхушката. Предупредиха го многократно, подадоха му ръка многократно. Радев упорито, дори глупаво не пожела да стане част от политиката. Нападенията срещу жена му, срещу Узунов и кръга му бяха ясни – ще те изкараме лош и тъп. Но това на фона на снимката на чекмедже, пълно със злато и евра беше и си остава глупост. Колко по-лош и колко по-тъп може да си – ако съседът ти има ОНОВА чекмедже?!

В този смисъл Радев е чист. Освен това е досадно предпазлив – защото живее в един медиен свят, в който опонентите му са първа новина, а той е на 25 минута. Истината е, че се опитаха да го счупят, но той се оказа костелив орех. Просто не игра с тях.

Сега Радев има друг проблем – да покаже, че не е Фигурант. Има “окръжно” до всички медии да го наричат с тази дума. Идеята е, да се покаже, че този човек е случайно попаднал във властта и не е подготвен. Което може би е така.

Но това послание презумпира идеята, че политиката е клуб, в който нови хора, обикновени хора, бедни хора – нямат място. А това е обратното на идеята за демокрация – че един Джими Картър може да е президент, като преди това е имал само ферма за фъстъци. Политиката трябва на всяка цена да е поле и за обикновения човек.

Доколкото един “ас”, един пилот и висш военен може да е обикновен човек.

Властта е ясна – за нея Радев е фатмак, фигурант, зелен чорап и ватенка. Дори шофьор на самолет. Той дори вече не е генерал – за медиите. Но това е само пиарско безсилие – кой пожарникар е повече от пилот? И защо така бясно този човек е компрометиран и нападан?

Отговорът е прост. Защото не стана един от тях. Нещо повече – излезе от етикета и ги нарече мутри. Те пък го нарекоха “разединител”. Това беше хитро. Но слава Богу, Радев не е “съединител”, амбриаж, там където са предавките на властта. Такъв амбриаж беше Плевнелиев – ужасен човек и президент.

Но властта е ясна с нейните проблеми на дъното на ковчега си. Сега Радев има друг проблем – хората, които той обедини на улицата, без да ги надписва – са много и различни. Отвратително различни, с различни цели. Смелите действия на Христо Иванов не го правят по-малко “соросоид” в очите на нормалните избиратели. Освен това, той вече е колаборирал с Борисов.

На другия край на сплавта “Радев” са побъркалите се социалисти, една част от които са сериозно купени от Борисов.

На трето място е обикновеният трол на улицата – той вярва, че ще се оправи без нови лидери и партии. Как без лидери и партии? Може би с работническо-селски съвети? Това сме го правили. Няма как да мине без партии и избори, иначе спиралата е ясна – пак Борисов или отлюспения, но не без шансове Цветанов в комбинация с вечния Доган.

Какво прави Радев? Нищо. Чака. Бави се. Не иска да яхва тигъра. Сплавта му е мека и нежна. Радев е показал всичко друго, но не и зъл политически нрав или здрава ръка.

Пиша това, защото най-големият враг на Радев ще е човекът, който мечтае за здрава ръка и преврат. Но Радев не е десен. Пази се да бъде само ляв. Тогава какъв е?

Безпартиен, безмедиен, без служби на негова страна, без ляво, дясно и център, без американци или германци, които да му помогнат с фондациите си, без финансиране на евентуален проект, некупуваем, несериозен или твърде сух за това политическо блато – това е Радев.

Ако погледнете обикновения българин ще видите, че и той е същият, като Радев. Наивен, даже – като че ли.
Това обаче му е силата. Той искаше да стане президент, без да става политик. Защото политиката е ВИП сепаре за престъпници.

Сега гражданите трябва да го направят политик, с нов граждански проект, без много професори и стари имена в него. Примерно без лукавия Близнашки, само един пример. Без Герджиков, леко изменчив, още един пример. Без старите професори, с които нова Академия, както знаете – не може да се направи.

Обикновеният гражданин не е политик. Но и обикнвеният гражданин е президент всеки ден, без да кара самолет. И обикновеният гражданин няма друг шанс – той трябва да продължи протеста си с ИЗБОРИ. Но на тия избори обикновеният гражданин не може да каже – “аз не съм за никого”.
Радев има най-сложната задача – от силната енергия “против” да изкове енергията “за”. От “анти” към “про”.

Не знаем как ще стане. Как ще стане – ужас – без нормални медии и без политически компромиси изглежда невъзможно.

А и без финансиране – аха е взел един лев от някого и вече е полужив. Е, как да стане?

Ще стане обаче. Защото битката е между ентропия и ред. Защото е битка на политическа ненормалност и политическа нормалност. Защото е бой между граждани и полиция, която си прави снимки с пребити деца. Защото е битка за оставки, които чакат да бъдат поискани десет години. Защото имаме нужда от водач, а не началник. От гражданин, а не цар. От човек, а не от свръхчовека.
Радев е новото. Борисов обаче не е старото. Старото е Доган. Той е почти вечното в нашата политика.
Ако някой търси новости в политиката – може да се опита да ги намери при пилота. Другото са заблуди.

Източник: Лентата

Сподели с приятели

1 Comments

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.