img

ИЗПОВЕД НА ЕДИН ОКРАДЕН БЪЛГАРИН: “Аз изгорях, жената умря, дано други да не пострадат!”

/
/
/
3405 Views
АЗ СЪМ ЕДИН ОБИКНОВЕН СТАР ЧОВЕК, НА 78 ГОДИНИ. Живея на ул. „Гурко” 21 във Велико Търново.

Наблизо, в малката уличка „Иван Панов”, имаме стара къща, в която миналата есен пуснах две момчета под наем. Примолиха се, били от Горна Оряховица. Единият карал изпити за таксиджия, на другия жена му щяла да почва работа. Да не пътували, били добри и свестни. Смилих се, пуснах ги за по 60 лева на човек, доведоха и една жена, и тя щяла да живее у дома. Като се хванела на работа, тя и мъжът й щели да се изнесат, пък другият да остане. И така нататък, и така нататък.

Хванах се на въдицата им, не направих договор за наем, взех им имена и адреси в Горна Оряховица, каквито те ми дадоха. Сега станах пишман и от моята наивност, и от отношението на полицията. Чудя се на кого да се оплача, да разкажа съдбата си и да споделя това, което преживявам. Уж съм умен човек – цял живот съм бил електротехник в хлебозавода, ама ей го на, на всеки може да се случи да падне в капан.

МИНА СЕ НЕ МИНА ДВА МЕСЕЦА И АЗ ВИДЯХ, че наемателите почнали да изнасят покъщнина.

Не мога да ги хвана обаче, а ми навъртели и ток за над 100 лева. Отивам веднъж да търся кварталния, дето отговаря за старата част. Открих го, казах му какво съм видял, какво си мисля. Не реагира човекът. Викам си, абе тя тая полиция с мен ли ще се занимава? С моите тави и тигани, дето ги няма. Затраях си. Те пък през това време моите наематели почнали нощем да товарят на камион, дето ги чака в подлеза до ГУМ. Тихомълком събират в чували всичко от къщата и изнасят.

НАПРАВИХМЕ ЕДНА НОЩ КЛОПКА СЪС СИНА МИ.

Както по филмите, нали полицията иска доказателства, факти, данни и прочие. Обадихме се на тел. 112, както бяхме в тъмата и виждаме как са готови да товарят печки, паркет, посуда. Дойдоха тогава две полицайчета и ги видяха на място двамата апаши. Единият, баш майсторът, дето се казва Николай, приплака, че… НЕ БИЛ ВЕЧЕРЯЛ! Накараха ги полицаите да върнат всичко приготвено за изнасяне, стоварихме го пак в къщата ни. На оня му казаха да отиде на другата сутрин в полицейското управление на Велико Търново. На другата сутрин и аз отидох в полицията да чакам да видя какво ще му правят. Ама той не дойде, да не е луд! Аз останах да вися в чакалнята, ходих и други дни. Все някак си ме пренебрегват, не им се говори с мен.

ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ КЪЩАТА НИ ОСТАНА БЕЗ ВЪНШНИ ВРАТИ, без мотор на пералнята, без нито една от всичките електрически печки, дето ги правят от стари.

Имаше няколко чувала с паркет за подмяна и още много неща, дето са цял един живот. Аз съм си ги оценил на 400 лева, на половин цена, но няма да видя нито пари, нито вещи, нито бандити. Почнах да досаждам всеки ден в тая полиция, нали и аз съм жертва на престъпление и гледам по телевизията как се обръщало внимание на такава битова престъпност. След много висене ме извика един полицай и ми показваха различни снимки на техен контингент. Разпознах двамата наематели – Николай и Христо, посочих ги. И толкова. Получих едно съобщение, че дето не са ми платили тока от над сто лева, не било кражба, а наши си отношения и трябвало да ходя в съда да ги съдя. Боже, че то това е нещо като нищо…

ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТИЯ МЕСЕЦИ НА МЪКИ И РАЗМОТАВАНЕ в надежда за защита взех, че написах едно писмо на адреса на този Николай в Горна Оряховица. Дълго писмо, в което изброих всичките вещи, дето ми е отмъкнал. Викам си, може пък да има съвест. Е, писмото се върна, защото там нямало никой, който да го получи. На 11 февруари 2012 г. жена ми умря. Отиде си с мъката и заради този обир, който ни съкруши.

Така аз изгорях, жената умря, дано и други като мен да не пострадат от тези хора. Много ми се иска да им се слагат снимките на такива във вестника и да пише, че са опасни и недосегаеми. Само си говоря, ако искате, пуснете моя разказ да го четат другите…”

Записа Нели СУКОВА

Източник: Борба

loading...
Сподели с приятели

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.