img

„Една история за бухалките на властта“ – русенец със скандални разкрития за града

/
/
/
331 Views
Сподели с приятели

Русенецът Владислав Вълканов разкрива кой, как и защо са го принудили да затвори бизнеса си и да напусне града

От Е-новини публикуваме поста му във фейсбук без редакторска намеса:

„В 16:30 ти правят проверка от „Защита на потребителя“, в 9:00 на другата сутрин кметът ти звъни по телефона и загрижено ти казва: „Вълканов, тук на бюрото ми има едни документи на фирмата ти, които не са наред! Ще ти пратя Франческа, за да ти помогне да ги оправиш.“

Случката се развива през 2013 година. Кмет на Русе е Пламен Стоилов (ГЕРБ). Франческа е главен инспектор в Отдел “Търговия, наемни отношения и защита на потребителите” към днешна дата – Франческа Хладова-Георгиева.

По него време се бях върнал от Атина – Гърция и реших да се занимавам с малък бизнес в сферата на ресторантьорството. Наех бар „Кристал“ на ул. „Мария Луиза“ в Русе. Това беше на фона на първите големи протести срещу правителството на ГЕРБ в които бях активен участник, особено в социалните мрежи. По това време бях собственик и на най-голямата русенска група във фейсбук – „Русенци“.

Познанството ни с кмета Стоилов започна по необичаен начин. Получих покана в социалната мрежа от него, като лично съобщение с документ в pdf формат. Отидох на срещата с него – 27.06.2013 г в 17:30 ч.. От разговора разбрах, че знае всичко за мен (включително, че държа заведение) и ако не той лично, то някой от екипа му ме следи в социалната мрежа и му докладва, моята позиция по редица въпроси от обществено значение за града и критиките ми лично към него. Държа се дружелюбно в интерес на истината, по тогавашните ми впечатления. Явно се опитваше да ме спечели на своя страна по времето на кабинета Орешарски.

Месец по късно започнаха проверки от всички институции. За една седмица минаха на проверка: Инспекцията по труда, РИОСВ, Агенция по храните, Защита на потребителя (в петък очаквах инспекция от пожарната, но никой не дойде). На моите въпроси към тези инспектори, какви са тези проверки, никой не ми даде обяснение. Само един лекар от Агенцията по храните ми показа документ – анонимен сигнал по електронната им поща от някой си Петър Петров, ако не ме лъже паметта. Електронна поща всеки може да си регистрира под фалшиво име.

Най-странното обаче беше проверката от „Защита на потребителя“ с която и започнах. Бяха двойка мъж и жена, имената не помня. Жената излезе да говори по-телефона, а аз вече на четири очи с мъжа го попитах: „Не трябва ли да подпомагате бизнеса?“, а той ме изгледа иронично и отговори: „Нас не ни пращат да помагаме, а да затваряме….“ – сещайте се кого искат да затварят.

Когато сутринта ми се обади кметът, бях 90% сигурен, че инициативата за проверката е негова. При бързината с която работи администрацията ми се видя много странно в късния следобед да ме проверят, а на сутринта моите документи да са на бюрото му. Дойде въпросната Франческа, тогава шеф на отдел Търговия към общината и ме помъкна да си оправям документите в общината, а именно категоризация на заведението. Последва проверка и от НАП и от кварталния, който една неделя следобед цъфна на проверка, сам, цивилен и с личния си автомобил да проверява дали в заведението малолетни не пият алкохол и пушат трева.

Всичко това за четири месеца от регистрирането на фирмата ми и започването ми на бизнес. През август, започнаха да идват странни за заведението клиенти – роми (един от тях на име Върбан), с които редовните клиенти не бяха свикнали. Кой ги е пратил, мисля, че всеки русенец ще се сети с кого работеше ГЕРБ. Те не правеха скандали, но заради тях редовните клиенти лека-полека спряха да идват и отидоха при конкуренцията. Два месеца по късно, загубил 10 000 лв. се принудих да се откажа от дейността си.

В началото на 2014 г. – февруари месец, бях извикан от кмета и препратен към зам. Кмета по европейското развитие Страхил Карапчански. Срещнахме се в кабинета му. Първият му въпрос беше: „С какво се занимаваш сега?“, отговорих му, че си стоя в къщи. Последва въпроса: „С бизнес ще се занимаваш ли?“. При което ми светна една червена лампичка… и отговорих твърдо „Не!“. Последва веднага въпроса: „Как можем да ти помогнем, от какво разбираш?“. Казах, че разбирам от много неща, включително да правя сайтове, което го заинтригува. Помисли малко и каза: „Направи един сайт, ние ще ти платим за да поддържаш в него „банер“ (лого) на Общината с линк към сайта ни, ще ти платим 3 600 за една година.“ Съгласих се. Най-малкото за да си върна поне част от загубените 10 000 лв. След подписване на договора, който юристите на общината бяха изготвили, а аз при самото подписване не прочетох, се оказа, че договорът не е само за рекламно лого на Общината, а и със задължение „да се грижа за доброто име на община Русе“.

След като получих изцяло сумата по договора, направих копие от него и го дадох на г-н Мариян Димитров да пита кмета на общинска сесия, КАК СИ КУПУВА МЕДИЕН КОМФОРТ? Моя проверка показа, че всички медии в Русе имат подобни договори със същата клауза. Естествено, понеже „не се погрижих за доброто име на община (и на кмета)“, договорът ми не беше продължен.

В този период продължих да критикувам кмета и общината. Случиха ми се две нападения – нощем, за които при първото има подаден сигнал във второ РПУ, а за второто при което се наложи да се намеси бърза помощ, подадох жалба в прокуратурата. Както на всички е ясно, преписката завърши с „Неизвестен извършител“ и бе прекратено разследването.

По време на разследването, което проведе първо РПУ, ме повикаха при старши следовател Маринов. Този човек ми задаваше много странни въпроси. „Какво си правил на „еди коя си дата“ в прокуратурата?“, „Защо си давал интервю пред журналист от вестник „Бряг““? Накрая ми заяви, че имало сигнал срещу мен за „педофилия“, на личния ми компютър имало забранена порнография. Отговорих, че такова нещо няма. Пожела да дойдат в къщи за да се уверят лично и ме попита дали ще подпиша покана. Тъй като съвестта ми беше чиста, подписах подобна покана.

Веднага ме натовариха на патрулка, г-н Маринов и още двама и отидохме в къщи. Два часа се ровиха в компютъра ми и флаш-паметите ми да търсят нещо, което няма. Третият полицай през това време обикаляше апартамента и ровеше където му падне. В едно чекмедже откри пистолет марка „Браунинг“ модел 1908 г., произведен 1933 година, със счупена игла, поръждясал, личен подарък на дядо ми от руски генерал за завършване на военната академия със златен медал. Веднага повикаха оперативна група. Цялото НПК беше прегазено. На поемните лица (граждани свидетели) мои комшии им показаха вече в запечатан плик пистолета, което е в разрез с НПК. Докато пишех обяснение, дочух разговор между двама от полицаите. Единият предложи да ми вземат лаптопа и да го предадат на ДАНС за да установят дали има нелицензиран софтуер на него. Другият полицай отговори: „То това му стига!“.

Естествено бях осъден за „държане“ на огнестрелно оръжие. Една година условно с три години изпитателен срок! В първото заседание на районният съд с председателстващ Велизар Бойчев, свидетел на обвинението беше следователят Маринов, същият който ми задаваше странните въпроси за прокуратурата и интервютата. Под клетва излъга най-нагло, че пистолетът бил скрит под леглото ми. Един експерт, пак от МВР обясни, че с елементарни познания за оръжие и едно шило съм можел да възпроизведа изстрел. И оръжието според него било модел 1947 г., произведено 1947 г.. Адвоката ми поиска проверка по номера на оръжието в централния архив в София, но на глупав въпрос, получаваш и глупав отговор.

Запитването беше за Браунинг модел 47-ма със сериен номер ….., на Което отговорът беше, че няма регистрирано такова оръжие. Както казах моделът беше 1908-ма година. Поискахме и справка във военният архив за дареното оръжие. Съдията твърдо отказа. На всичкото отгоре, прокурорът след края на второто заседание, преди съдът да произнесе присъдата, отишъл при моя адвокат и му казал: „Знаеш ли, че защитаваш „педофил“?“

На скоро ми се случи повторно да гледам един сериал от моето детство „Седморката на Блейк“, там още в първа серия ми направи впечатление, че Блейк го съдиха по скалъпено обвинение за педофилия, макар че беше просто бунтовник срещу Федерацията. Филмът е от 80-те години… Нищо ново под слънцето, едни и същи прийоми за да се окалян някой и да бъде накаран да мълчи.

През 2016-та работих на мотел „Рай“, като барман, в края на летния сезон ме напуснах по здравословни причини. Когато се оправих потърсих работа пак, но от приятели научих, че на съюза на хотелиерите и ресторантьорите някой им е забранил да ме вземат на работа. Започнах да работя, като таксиметров шофьор.

Дойде време да подновя книжката си, имах фиш от 50 лв. съставен ми за „спиране неправилно за престой“, отидох в КАТ, където се оказа, че 50-те лева са станали 25 000 лв. Електронни фишове прехвърлени на мое име от трето лице и чужди коли с една декларация по чл. 313 и копие от шофьорската ми книжка. Така приключи и кариерата ми на таксиметров шофьор.

Когато на местните избори 2019 г. кметът Пламен Стоилов най-после слезе от кметския стол, напуснах Русе и се преместих в Габрово, където отворих фирма „Професионален домоуправител“ – декември 2019-та.

Е, от 5 месеца отново ми тече проверка от НАП „по сигнал“. Може би, защото опонирам на властта срещу мерките и насилствената ваксинация. Кой знае…. На въпроса ми: „Защо ме проверявате?“, служителката ми казва: „не мога да коментирам!“….

Бях нападан физически, загубих много пари, бях съден и мачкан, но както виждате, всичко което ми се случи, все още не ме е накарало да си!“ мълча!

Източник: Дунавмост

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.