
Доказано: Тестените изделия бавно убиват мозъка!
Невробиологът Дейвид Пърлмутер, в книгата си „Храна и мозък” доказва пряката връзка между работата на незаменимия орган и това, което ядем. Оказва се, че пристрастеността ни към въглехидратите не е толкова невинна. Тя ни лишава от възможността да съхраним паметта и интелекта си до дълбока старост, може да провокира заболявания, като деменция, диабет, болест на Алцхаймер и сърдечносъдови. Искате ли да знаете защо се случва това?Те съдържат протеина глутен, който бавно разрушава мозъка ни.
Коварните лектини
Оказва се, че слагаме всеки ден на трапезата си натурални „врагове”. Това са преди всичко лектините – особени съединения на протеините, които присъстват в семената на растенията и ги предпазват от бактерии и гъбички, потискайки жизнените им процеси. Учените са доказали, че лектините разрушават и червата в тялото ни. Най-често срещаните лектини са глутените в пшеницата, ръжта и ечемика. Когато попаднат в организма ни, нарушават нормалните храносмилателни процеси. Доказано е, че много хора отдавна страдат от непоносимост към глутена – той може да предизвика алергии и заболявания на тънките черва.
Глутенът е отдавна признат като алерген/анти-ген фактор. Механизмът на реакция при непоносимост от страна на организма се превръща в основа за болестта. Глутенът като анти-ген предизвиква имунен отговор и след ежедневно приемане на храна, съдържаща глутен, води до хронична възпалителна реакция с увреждане на тъканта. С времето лезиите водят до пълното унищожаване на чревните влакна. Храната, която ядем, отива директно на ниво геном.
Какво заболяване е глутеновата чувствителност?
При много тежки и сложни заболявания, за които няма решения чрез лекарства, ако се спре консумацията на алергенния фактор, подобрението става явно и трайно.
Глутеновата чувствителност е автоимунно заболяване, което всъщност създава възпаление в цялото тяло, с широкообхватни последици във всички органи и системи, включително в мозъка, сърцето, ставите, храносмилателния тракт и др. Тя може да бъде първопричината за много различни „болести”. Затова единственият начин за лечение е премахването на първоизточника.
Глутен-чувствителността може да приема различни форми – най-известната от тях е болестта цьолиакия. 30-40% от хората са носители на генетичен маркер на заболяването цьолиакия, макар че само 2-3% от тях развиват болестта. При глутен-чувствителността не е задължително симптомите да са непременно тези на цьолиакия, в този случай се говори за глутен-непоносимост. Днес много от хората не различават цьолиакията от глутеновата непоносимост, още повече че в интернет-мрежата, в много документи и вестници те са посочени като синоними. Това объркване допринася за грешки или забавяния при диагностиката.
Може да наречем още глутена и „лепило” за зърната на пшеницата, ръжта и ечемика. Този протеин свързва частиците в брашното при приготвянето на хлебните изделия. Глутенът помага на тестото да остане рехкаво и да набъбне. Съдържа се в пшеницата, ръжта, ечемика, лимеца, булгура и други зърнени храни. Това е може би най-често срещаната добавка в хранителните продукти и дори в средствата за лична хигиена. Мекото сирене, маргаринът, сосовете, заливките, балсамите за коса, спиралите за придаване на обем на миглите – всички те съдържат глутен.
Ако сте любопитни да видите нагледно какво представлява глутенът, направете топче от хляба, а след това го измийте под течаща вода. Неприятната лепкава маса, която ще остане в ръцете ви, е точно глутенът.
Лепкавостта на глутена пречи на абсорбцията на хранителните вещества. Под въздействието му храната се превръща в пастообразно вещество, трудно се преработва и дразни стените на тънките черва. В резултат на това се развиват различни храносмилателни разстройства.
Наистина ли са ни нужни въглехидратите?
Днес е трудно да си представим нашата храна без въглехидрати. Рафтовете на магазините са претрупани с такива продукти. Но наистина ли организмът ни се нуждае от толкова много въглехидрати?
Дългогодишните проучвания показват, че човешкият организъм се нуждае от малко въглехидрати. Много по-важни например за мозъка са мазнините. Въпреки това много от нас вярват, че яденето на храни, съдържащи мазнини, и наднорменото тегло – това е едно и също нещо. В действителност, ние пълнеем не от мазнините, а от прекомерната употреба на въглехидрати.
Неправилно хранене
Не толкова отдавна учените са направили феноменално откритие. Оказва се, че вредните въглехидрати, в това число и глутенът, влияят не само на теглото, но също така и върху работата на мозъка и дори върху развитието на генетични заболявания. Лесно е да се обясни това: нашите гени влияят не само върху усвояването на храната, но и на реакцията на най-различни продукти. Днес е потвърден фактът, че въвеждането на пшенични зърна в човешкото хранене преди стотици години е повлияло на бъдещите поколения и днешното влошаване здравето на мозъка. Съвременният човек консумира годишно около 65 кг пшенични продукти, които са били предварително обработени и подложени на генетична модификация. Ние не се храним със същите зърнени култури, които са слагали на масата си първите земеделци, и те нанасят значителни вреди върху организма ни.
Един от най-големите кошмари на съвременните хора са болестите на мозъка, като например Алцхаймер. Днес от това заболяване боледуват хора и в сравнително млада възраст. Мнозина вярват, че болестта се предава по наследство. И ако никой в семейството ви не е страдал от това заболяване, може да бъдете спокойни. Но това не е така. Ако страдате от хронично главоболие, постоянна депресия, промени в настроението, тогава вие също сте изложени на риск. И виновна за това е храната, която ядем – най-вече зърнените продукти.
Заболяванията на мозъка започват с ежедневната консумация на хляб. А фруктозата (натурална захар, съдържаща се в плодове) и другите въглехидрати, ускорява стареенето на организма. И това не е научна фантастика, а документиран факт.
Тези „умствени” повсеместни проблеми, причинени от частичното разграждане на глутена, са подчертани от норвежкия професор Карл Райчелт от Педиатричния институт в Осло. Той открива през 1986 г. присъствието на глутен пептиди в урината на хиперактивни пациенти с аутизъм, епилепсия и шизофрения.
Протеинът на глутена влиза в мозъка и проявява своите патогенни ефекти, предизвиквайки възпаление на мозъчната тъкан. Опиоидните пептиди преминават по-лесно през кръвно-мозъчната бариера, увеличават пропускливостта и попадат в гръбначно-мозъчната течност. Те пречат на живота, емоциите, социализацията.
Не е никак трудно да сме здрави и да живеем по-дълъг живот, ако всеки ден се замисляме за това, какво ядем и ако избираме само здравословни храни.
Доказано е: 100% от хората с шизофрения са алергични към глутена.
При клинични опити на хранене с глутен, плъхът губи способността си за учене, котката започва да се държи странно…
Опиоидните пептиди, получени от глутена, имат етио-патогенна роля в аутизма. Асоциацията „Дохан”, работеща над патогенната глутен-аутизъм зависимост, цели признаването на силната количествена връзка между честотата на шизофрения и потреблението на зърнени храни.
Сега тази зависимост е научно установена и е доказано, че 100% от хората с шизофрения са алергични към глутена. При отстраняване на зърнените култури от хранителния им режим, всички пациенти възстановяват напълно и трайно мисловния и психологическия си капацитет. Те оздравяват напълно. Но при най-малкото отклонение от това правило, признаците на шизофрения отново се проявяват. Проф. Райчелт разширява търсенето на причините за аутизма и установява, последван и от други учени, почти постоянното присъствие на високи нива на опиоидни пептиди, извлечени от глутен в биологичните течности на деца с аутизъм.