img

Доказано: Тестените изделия бавно убиват мозъка!

/
/
/
845 Views

Вреден ли е глутенътТе съдържат протеина глутен, който бавно разрушава мозъка ни.

Невробиологът Дейвид Пърлмутер, в книгата си „Храна и мозък” доказва пряката връзка между работата на незаменимия орган и това, което ядем. Оказва се, че пристрастеността ни към въглехидратите не е толкова невинна. Тя ни лишава от възможността да съхраним паметта и интелекта си до дълбока старост, може да провокира заболявания, като деменция, диабет, болест на Алцхаймер и сърдечносъдови. Искате ли да знаете защо се случва това?

Коварните лектини

Оказва се, че слагаме всеки ден на трапезата си натурални „врагове”. Това са преди всичко лектините – особени съединения на протеините, които присъстват в семената на растенията и ги предпазват от бактерии и гъбички, потискайки жизнените им процеси. Учените са доказали, че лектините разрушават и червата в тялото ни. Най-често срещаните лектини са глутените в пшеницата, ръжта и ечемика. Когато попаднат в организма ни, нарушават нормалните храносмилателни процеси. Доказано е, че много хора отдавна страдат от непоносимост към глутена – той може да предизвика алергии и заболявания на тънките черва.

Глутенът е отдавна признат като алерген/анти-ген фактор. Механизмът на реакция при непоносимост от страна на организма се превръща в основа за болестта. Глутенът като анти-ген предизвиква имунен отговор и след ежедневно приемане на храна, съдържаща глутен, води до хронична възпалителна реакция с увреждане на тъканта. С времето лезиите водят до пълното унищожаване на чревните влакна. Храната, която ядем, отива директно на ниво геном.


Какво заболяване е глутеновата чувствителност?

При много тежки и сложни заболявания, за които няма решения чрез лекарства, ако се спре консумацията на алергенния фактор, подобрението става явно и трайно.

Глутеновата чувствителност е автоимунно заболяване, което всъщност създава възпаление в цялото тяло, с широкообхватни последици във всички органи и системи, включително в мозъка, сърцето, ставите, храносмилателния тракт и др. Тя може да бъде първопричината за много различни „болести”. Затова единственият начин за лечение е премахването на първоизточника.

Глутен-чувствителността може да приема различни форми – най-известната от тях е болестта цьолиакия. 30-40% от хората са носители на генетичен маркер на заболяването цьолиакия, макар че само 2-3% от тях развиват болестта. При глутен-чувствителността не е задължително симптомите да са непременно тези на цьолиакия, в този случай се говори за глутен-непоносимост. Днес много от хората не различават цьолиакията от глутеновата непоносимост, още повече че в интернет-мрежата, в много документи и вестници те са посочени като синоними. Това объркване допринася за грешки или забавяния при диагностиката.

Може да наречем още глутена и „лепило” за зърната на пшеницата, ръжта и ечемика. Този протеин свързва частиците в брашното при приготвянето на хлебните изделия. Глутенът помага на тестото да остане рехкаво и да набъбне. Съдържа се в пшеницата, ръжта, ечемика, лимеца, булгура и други зърнени храни. Това е може би най-често срещаната добавка в хранителните продукти и дори в средствата за лична хигиена. Мекото сирене, маргаринът, сосовете, заливките, балсамите за коса, спиралите за придаване на обем на миглите – всички те съдържат глутен.

Ако сте любопитни да видите нагледно какво представлява глутенът, направете топче от хляба, а след това го измийте под течаща вода. Неприятната лепкава маса, която ще остане в ръцете ви, е точно глутенът.

Лепкавостта на глутена пречи на абсорбцията на хранителните вещества. Под въздействието му храната се превръща в пастообразно вещество, трудно се преработва и дразни стените на тънките черва. В резултат на това се развиват различни храносмилателни разстройства.


Наистина ли са ни нужни въглехидратите?

Днес е трудно да си представим нашата храна без въглехидрати. Рафтовете на магазините са претрупани с такива продукти. Но наистина ли организмът ни се нуждае от толкова много въглехидрати?

Дългогодишните проучвания показват, че човешкият организъм се нуждае от малко въглехидрати. Много по-важни например за мозъка са мазнините. Въпреки това много от нас вярват, че яденето на храни, съдържащи мазнини, и наднорменото тегло – това е едно и също нещо. В действителност, ние пълнеем не от мазнините, а от прекомерната употреба на въглехидрати.

Неправилно хранене

Не толкова отдавна учените са направили феноменално откритие. Оказва се, че вредните въглехидрати, в това число и глутенът, влияят не само на теглото, но също така и върху работата на мозъка и дори върху развитието на генетични заболявания. Лесно е да се обясни това: нашите гени влияят не само върху усвояването на храната, но и на реакцията на най-различни продукти. Днес е потвърден фактът, че въвеждането на пшенични зърна в човешкото хранене преди стотици години е повлияло на бъдещите поколения и днешното влошаване здравето на мозъка. Съвременният човек консумира годишно около 65 кг пшенични продукти, които са били предварително обработени и подложени на генетична модификация. Ние не се храним със същите зърнени култури, които са слагали на масата си първите земеделци, и те нанасят значителни вреди върху организма ни.

Един от най-големите кошмари на съвременните хора са болестите на мозъка, като например Алцхаймер. Днес от това заболяване боледуват хора и в сравнително млада възраст. Мнозина вярват, че болестта се предава по наследство. И ако никой в семейството ви не е страдал от това заболяване, може да бъдете спокойни. Но това не е така. Ако страдате от хронично главоболие, постоянна депресия, промени в настроението, тогава вие също сте изложени на риск. И виновна за това е храната, която ядем – най-вече зърнените продукти.

Заболяванията на мозъка започват с ежедневната консумация на хляб. А фруктозата (натурална захар, съдържаща се в плодове) и другите въглехидрати, ускорява стареенето на организма. И това не е научна фантастика, а документиран факт.

Тези „умствени” повсеместни проблеми, причинени от частичното разграждане на глутена, са подчертани от норвежкия професор Карл Райчелт от Педиатричния институт в Осло. Той открива през 1986 г. присъствието на глутен пептиди в урината на хиперактивни пациенти с аутизъм, епилепсия и шизофрения.

Протеинът на глутена влиза в мозъка и проявява своите патогенни ефекти, предизвиквайки възпаление на мозъчната тъкан. Опиоидните пептиди преминават по-лесно през кръвно-мозъчната бариера, увеличават пропускливостта и попадат в гръбначно-мозъчната течност. Те пречат на живота, емоциите, социализацията.

Не е никак трудно да сме здрави и да живеем по-дълъг живот, ако всеки ден се замисляме за това, какво ядем и ако избираме само здравословни храни.

Доказано е: 100% от хората с шизофрения са алергични към глутена.

При клинични опити на хранене с глутен, плъхът губи способността си за учене, котката започва да се държи странно…

Опиоидните пептиди, получени от глутена, имат етио-патогенна роля в аутизма. Асоциацията „Дохан”, работеща над патогенната глутен-аутизъм зависимост, цели признаването на силната количествена връзка между честотата на шизофрения и потреблението на зърнени храни.

Сега тази зависимост е научно установена и е доказано, че 100% от хората с шизофрения са алергични към глутена. При отстраняване на зърнените култури от хранителния им режим, всички пациенти възстановяват напълно и трайно мисловния и психологическия си капацитет. Те оздравяват напълно. Но при най-малкото отклонение от това правило, признаците на шизофрения отново се проявяват. Проф. Райчелт разширява търсенето на причините за аутизма и установява, последван и от други учени, почти постоянното присъствие на високи нива на опиоидни пептиди, извлечени от глутен в биологичните течности на деца с аутизъм.

loading...
Сподели с приятели

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.